Жадни за сълзи
По стоманеното острие на моята същност
вървят осъдени на изкушение девици.
Прикрили в бяло женската си външност
крилете си те режат. На шевици.
Достигам ги отново и отново. В мъгла.
Спрял пред порта на безвятърни одежди.
Мирисът на грях оковава ми плътта,
а любовта е изветряла от надежди.
Кръжат орлите с ириси на лешояди,
облечени в безпаметност и отмъщение.
Те застигат на ята душите млади
след всяко непризнато прегрешение.
А нявга имаше в нас страх. Смиреност.
И девственост на мисли, и на идеали.
Кръжат орлите като предопределеност...
Мърша много... но за сълзи са ожадняли.
© Калоян Борисов All rights reserved.
Поздрав 
