Kaloian_noKing (Калоян Борисов)
26 45
Oct 29, 2008, 9:20 PM

Жадни за сълзи 

  Poetry » Phylosophy
1141 0 4

По стоманеното острие на моята същност

вървят осъдени на изкушение девици.

Прикрили в бяло женската си външност

крилете си те режат. На шевици.

 

Достигам ги отново и отново. В мъгла.

Спрял пред порта на безвятърни одежди.

Мирисът на грях оковава ми плътта,

а любовта е изветряла от надежди.

 

Кръжат орлите с ириси на лешояди,

облечени в безпаметност и отмъщение.

Те застигат на ята душите млади

след всяко непризнато прегрешение.

 

А нявга имаше в нас страх. Смиреност.

И девственост на мисли, и на идеали.

Кръжат орлите като предопределеност...

Мърша много... но за сълзи са ожадняли.

© Калоян Борисов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??