Nov 7, 2008, 7:25 AM

Жадувам

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Жадувам за красивите изпепеляващи очи.

Жадувам за погледа, изпълнен с несбъднати мечти.

Жадувам за усмивката ти нежна, за целувките дори.

Жадувам тялото ти с моето да се сплоти.

 

Жадувам за теб и твоята любов.

Жадувам да чуя от теб, че и ти си готов.

Жадувам да ме обичаш безкрай.

Жадувам да превърнеш живота ми в рай.

 

Жадувам... Жадувам...

Все със сърцето си се бунтувам.

Да те изтръгне от себе си не успява.

И всеки път, щом види те, полудява.

 

И обещава... И обещава,

че никога пред теб няма да се предава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прости ми, че така съм те измъчвал,
    дордето аз - същински каубой -
    в салони, барове, бистра и кръчми
    се лашках от запой към нов запой.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...