Rammira (Рамира) Rammira (Рамира)
2
Sep 16, 2005, 9:46 PM

Жадувам те

  Poetry
1.1K 0 2

Жадувам те -

като напукана земя сълзите дъжд

на небето благодатно.

Мечтая те -

като затворена в клетка птица

синия простор,

а като дойдеш ти при мен

попарваш ме

като слана забравен стрък,

рушиш ме

като скала, застанала на пътя на река...

Недей така –

с поглед аз те моля,

не ме изливай,

а изпий ме като пътник жаден

капките вода последни...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рамира All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0