Жажда
Денят надига бирени шишета,
като бинокли, взиращи се
в пазвата на есента…
Скатават ветрилата
летните момчета
и всяка гънка им напомня
образ на жена…
С последните германки
Септември се залисва.
Завързва ги със водорасли,
покрива ги със ласкава вълна.
Повел ги за ръка -
реди четиристишия,
сговорил се с прибоя
от клетвите да не остане и следа…
Денят надига бирени шишета
и взира се в безкрая
на зимната тъга…
Разделям се,
разделям се със летните момчета…
В скалите пускам корен
и ги очаквам като фар…
© Красимир Чернев All rights reserved.
