Жажда за
Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат
„ Имайте милост, подайте ми моля , чаша с вода “
Някога имаше сили
с много енергия, с мисъл разби канара
бързаше все да докаже на другите,
че с любов, че със обич гради се света!
Не поиска да влезе във тиня
да нагази в мътни води
остана до края да носи
своето старо, протрито сетре
Знаеше края и въпреки всичко
никога той не сведе глава
Нямаше близки, самотник остана
всички обърнаха гръб
но вярата в него най- важно остана,
че ще се върне
през някой друг път
Сега само казва “ Моля ви, искам, подайте ми чаша с вода“
Казва го тихо и скромно
тъй както живя..
Той още е жив, от любопитство
да види ще му даде ли някой
чаша пълна с вода
© Румяна Друмева All rights reserved.
