Apr 12, 2022, 4:32 PM

Жажда за 

  Poetry
449 2 5

Отминава спокойно с провлачени крачки,

бастунче държи във ръка

косите му още по момчешки развети

навяват малко тъга

Треперят ръцете,  а устните шепнат

„ Имайте милост, подайте ми  моля , чаша с вода “

 Някога имаше сили

с много енергия,  с  мисъл разби канара

бързаше  все да докаже  на другите,

че с любов,  че със обич гради се света!

Не поиска да влезе във тиня

да нагази в  мътни води

остана до края да носи

своето старо,  протрито сетре

Знаеше края и въпреки всичко

никога той не сведе глава

Нямаше близки,  самотник остана

всички обърнаха гръб

но вярата в него най-  важно остана,

че ще се върне

 през  някой друг път

Сега само казва “  Моля ви,  искам, подайте ми чаша с вода“

Казва го тихо и скромно

тъй както живя..

Той още  е жив, от любопитство

да види ще му даде ли някой

 чаша  пълна с вода

 

 

© Румяна Друмева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??