Историята помни времена велики
в борба със кръв пропит ни е света
а има и борци такива, тихи
герои не пред буря, а след смъртта
Без речи сладкодумни ...
Благодаря за танца мистичен
стоплил ръката ми в твоята длан
душата ми сгушена в танца несигурен
докосва със обич твойта душа
Какво си говорят те двете не зная ...
Събрани тук и облаците на седянка
огромни, черни, предвестници на буря с дъжд
едничко между тях по чудо оцеляло
свило се и онемяло, облаче във форма на едно сърце
Забиха лудо големите камбани ...
Отминава спокойно с провлачени крачки,
бастунче държи във ръка
косите му още по момчешки развети
навяват малко тъга
Треперят ръцете, а устните шепнат ...
На улица “ Шипка“ във малкия град
звъни телефонът на моя познат
Тук е Киев, жив ли си ти?
Да! Жив съм приятелю! А как си там ти?
Обажда се в линия и друг някакав глас ...
Ти знаеш ли какво е да си жив?
Да дишаш , да прегръщаш звездите и Луната?
Да бъдеш малко лунатик
а с пръсти да допираш и Земята
Разкъсва те до кръв и всяка чужда болка ...
Водата върху камъка се стича,
обгръща го в различни цветове,
ту синьо, тюркюазено зелено,
ту тъмно... близо до лила.
Събрах я нежно в чаша от кристали, ...
Пиесата свършва, задава се краят
към действие второ няма антракт
зад завесата, търпеливо ме чакат
за моя финален момент
В торбичка си сложих новата дрешка ...
Жигосал ме огън от дракон,
изгаря ми клетките живи,
в шепи държа живота си скапан,
вече ми носят булченски дрехи.
Чувам ги! Идват с небесните псалми, ...
Бездиханни пръсти лежат на рояла
като птици преплели се в мрежа
от клавишите стон се издава
уморени от тъжните мисли
и дивият полет на птиците - пръсти ...
