May 8, 2007, 10:41 AM

Жалко

  Poetry
742 0 9

Болезнено в сърцето ми преряза
вената на любовта,
сега и кръвта ми в друг цвят стана:
синя е, вместо червена.

Зловещ акт на насилие беше това.
Не исках, дърпах се, но ти си по-силен,
кажи ми как да я възродя сега?
Завръщаш се пак като призрак,

след толкова години ти,
очакваш погубеното със щракване на пръсти
ти да преродиш...
Жалко, но след теб моят живот не спря, а продължи!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....