Жалко
Болезнено в сърцето ми преряза
вената на любовта,
сега и кръвта ми в друг цвят стана:
синя е, вместо червена.
Зловещ акт на насилие беше това.
Не исках, дърпах се, но ти си по-силен,
кажи ми как да я възродя сега?
Завръщаш се пак като призрак,
след толкова години ти,
очакваш погубеното със щракване на пръсти
ти да преродиш...
Жалко, но след теб моят живот не спря, а продължи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
