Жалък
Къде отиваш? Кой ще ми плати тъгата?
Закрих ти сметката, препълни я, човече!
На кредит вземаш чувства, а в отплата
дори и дума не изричаш вече.
Аз хан ли съм или мотел за тебе?
Да пийнеш вино, после да заспиш.
Отмина всичко, даже твойто време
и ключ от стаята с душата вече не държиш.
Не влизай тук, не си облечен подходящо
за ресторанта на измъченото ми сърце.
Преди се появяваше блестящо,
а днес си остаряло глупаво конте.
Не пипай Слънцето, ръцете ти са мръсни.
Не можеш вече да ми го свалиш.
И чистата му светлина ще те отблъсне,
и красотата му с порок ще замъглиш.
Недей! Не искам и звездите!
Ще бъдат ледени докоснати от теб.
Не ритай в ъгъла и топката с мечтите -
та тя ще ми потрябва някой ден!
Добре, не плащай, няма смисъл.
Спокоен, можеш да вървиш.
Не си длъжник, защото нямаш чувства
и нямаш със какво да ми платиш!
© Елена Елена All rights reserved.
