Sep 3, 2009, 4:02 PM

Жалък 

  Poetry » Love
1003 0 16

Къде отиваш? Кой ще ми плати тъгата?

Закрих ти сметката, препълни я, човече!

На кредит вземаш чувства, а в отплата

дори и дума не изричаш вече.

 

Аз хан ли съм или мотел за тебе?

Да пийнеш вино, после да заспиш.

Отмина всичко, даже твойто време

и ключ от стаята с душата вече не държиш.

 

Не влизай тук, не си облечен подходящо

за ресторанта на измъченото ми сърце.

Преди се появяваше блестящо,

а днес си остаряло глупаво конте.

 

Не пипай Слънцето, ръцете ти са мръсни.

Не можеш вече да ми го свалиш.

И чистата му светлина ще те отблъсне,

и красотата му с порок ще замъглиш.

 

Недей! Не искам и звездите!

Ще бъдат ледени докоснати от теб.

Не ритай в ъгъла и топката с мечтите -

та тя ще ми потрябва някой ден!

 

Добре, не плащай, няма смисъл.

Спокоен, можеш да вървиш.

Не си длъжник, защото нямаш чувства

и нямаш със какво  да ми  платиш!

 

© Елена Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??