"Жарко слънце"

Грейна майско слънце жарко.

Блесна на хълма с меча си блестящ крали Марко.

Блестят зюмбюли гордо.

Орли кръстосват вселенските простори свободно.

Вълци реват, девойки огнените си коси плетат.

Дълги народни носии се развяват, пчели божури омайват.

Слънце грижовно изстрелва лъчите си кат огнени стрели.

Полъх свеж се гневи, ветрове двубои юнашки за миг спрели.

Земите жилави таят имена славни на герои безсмъртни.

На герои безсмъртни, паднали в битки жестоки.

Мечове сочат кървави посоки.

Къде знамена на победата воини развявали,

къде вождове със скръбна съдбовна орис паднали.

Почви рохкави богатства пазят в недрата си векове наред.

Царски рожби духовни кръжат из полени зелени навред.

Крила на светулки пърхат със слава, задето бродят по тез земи живи.

Слънце грее жарко, а минзухари пеят сънливи,

нощни пеперуди валс танцуват щастливи,

юнаци храбри сънуват самодиви.

Огньове въздушни горят.

Геройски гласове шептят,

искри копнеж за победа трептят.

Небесата с геройски вик над зелените поля смирено бдят.

Песни балкански  гръмко кънтят,

помени вековни и мисли съдбовни летят.

Историята е време,

историята е място,

историята е ключ.