Nov 26, 2005, 9:28 PM

Жарък спомен

  Poetry
1.5K 0 0
Жарък спомен

За теб живях,
за теб обичах,
за теб копнях
и "обичам те" изричах.

Знам, времето лети
и всичко си отива,
но остават дълбоки рани
и мъката горчива.

За теб ще си спомня
някой хубав ден
и ще осъзная,
била съм в твой плен.

Ти беше моя пламък,
моят блян и светлина,
споменът остава жарък
завинаги в моята душа.

Но нека останем приятели
и не се мразим сега,
нека сърцата ни са слети,
но без мъка и без тъга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Томицина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...