Jan 20, 2011, 4:36 PM

Желание

  Poetry
1.3K 0 20

 

Искам те във утро неразбудено

тихо под съня да ме пребродиш,

да те вдишат порите ми влюбено

миг преди във мен да се разтвориш.

 

Искам те на мрака в перушината

топло да тежиш по мойте пръсти,

искам те на устните по билото

да се стичаш жаден от дъжда си…

 

Искам те, но бавно, като влюбване,

искам те по-девствен от мечтите ми -

като първо слънчево пътуване

след сезони ревматични зими.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак си го чета.
    Любимо ми е. Много!

    "...като първо слънчево пътуване
    след сезони ревматични зими"

  • Ив - добре си ми дошъл, макар и със закъснение
    Георги - благодаря
  • Браво, много добре
  • Кога съм го изпуснал този хубав стих, Роси, не знам. Но няма как да не отбележа неговата песенност и умело втъкана еротика. Поздрав!
  • Ха, Рали, точно тук ли реши да надникнеш

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...