20 янв. 2011 г., 16:36

Желание

1.3K 0 20

 

Искам те във утро неразбудено

тихо под съня да ме пребродиш,

да те вдишат порите ми влюбено

миг преди във мен да се разтвориш.

 

Искам те на мрака в перушината

топло да тежиш по мойте пръсти,

искам те на устните по билото

да се стичаш жаден от дъжда си…

 

Искам те, но бавно, като влюбване,

искам те по-девствен от мечтите ми -

като първо слънчево пътуване

след сезони ревматични зими.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пак си го чета.
    Любимо ми е. Много!

    "...като първо слънчево пътуване
    след сезони ревматични зими"

  • Ив - добре си ми дошъл, макар и със закъснение
    Георги - благодаря
  • Браво, много добре
  • Кога съм го изпуснал този хубав стих, Роси, не знам. Но няма как да не отбележа неговата песенност и умело втъкана еротика. Поздрав!
  • Ха, Рали, точно тук ли реши да надникнеш

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...