Желание за грях...
Изпих бутилката на спомена
със виното на мойта самота.
И плача аз и те желая лудо,
но ти си с нея пак в нощта...
И на иконата се моля силно
и зная, че е грях...
Не се страхувам аз от ада,
без твоите целувки ме е страх...
Тя има те и по закон е твоя,
и няма никога да я раня,
но никога тя няма да узнае
закона друг на любовта...
Пак шапката невидимка ще сложа
и в тъмна доба в полунощен час
ще те извикам силно аз със мисли -
открадната, но твоя ще съм аз...
© Росица All rights reserved.
