Желания
Докато блясък,
още се таи в очите ми,
от младост буйна,
дива -
аз искам,
да се лутам сред жени,
от всяка,
всяка по-красива.
Аз искам, да се скитам по страни
и дните, да ми носят изпитания,
а в нощите мъждукащи звезди,
съня ми, да изпълват с обещания.
Желая, утрото в златистия си тен,
да ми дарява своята прохлада,
та, на Морфей изтънчения плен,
да си отива бавно и с наслада.
Желая още, вятъра в степта
в косите ми да свири,
да палува.
Желая на пустините жара
и маранята им,
в която пясък плува.
На прерията, искам свободата.
На тропика - мусоните, дъжда.
На океана пък, дълбочината.
На Арктика - студената нега.
На Африка - разпалващия ритъм.
На Азия - зловещите блата...
И да прекрача, без да питам,
аз - на екватора разделната черта!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
