16 abr 2007, 2:38  

Желания 

  Poesía
708 0 7

 

Докато блясък,

още се таи в очите ми,

от младост буйна,

дива -

аз искам,

да се лутам сред жени,

от всяка,

всяка по-красива.

 

Аз искам, да се скитам по страни

и дните, да ми носят изпитания,

а в нощите мъждукащи звезди,

съня ми, да изпълват с обещания.

 

Желая, утрото в златистия си тен,

да ми дарява своята прохлада,

та, на Морфей изтънчения плен,

да си отива бавно и с наслада.

 

Желая още, вятъра в степта

в косите ми да свири,

да палува.

 

Желая на пустините жара

и маранята им, 

в която пясък плува.

 

На прерията, искам свободата.

На тропика - мусоните, дъжда.

На океана пък, дълбочината.

На Арктика - студената нега.

На Африка - разпалващия ритъм.

На Азия - зловещите блата...

И да прекрача, без да питам,

аз - на екватора разделната черта!

© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??