Жена

Poetry » Love

575 0 2

Озарена от пролетна светлина -

сред море от слънчеви лъчи,

аз нарекох те жена -

че си най-прекрасна, си личи.

Усмихни се в заранта -

осени ме с твоята красота

и нека твоите лъчи ме огреят

сред ангели, що пеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

plamen-p (Пламен Порчев)

"сред ангели, що пеят."
"Не пей ми се,
не смей ми се -
от утре ще да блея."

2016-02-11T20:15:02+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Ех... все още имало и романтици!

2016-02-08T16:21:13+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0