Dec 21, 2024, 11:35 AM

Жена ми

  Poetry » Love
492 0 0

Жена ми - роза бодлива. 

Случайно ще я зърнеш - погледа ти ще улови. 

Ще ѝ се чудиш - Боже, колко е красива!

Аромат на нежност, цвят на радост - ще усетиш, че е жива. 

Ще мечтаеш да усетиш дъха ѝ,

ще искаш да я откраднеш. 

Ще кървиш от бодлите ѝ,

ако грешно я докоснеш.

Ако я откъснеш от извора на живота ѝ,

красотата ѝ ще вехне. 

Ако си градинар добър,

розата от прелест ще грейне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Eiran All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...