Жена в дъжда
Жена в дъжда
През лятото веднъж
слънце жареше без жал.
Небосводът, от блясък ослепял,
пропука се и рукна дъжд.
Водата като сребърни стрели
покри паважа със синкав блясък.
Капките разбиваха се с плясък,
отнасяйки листата на пъргави вълни.
Тогава появи се тя.
Сътворена сякаш от вода
и на дъжда от тайнствения звук.
В мокра рокля от... памук.
Мина бавно покрай мен
с походка царствена и лека.
И блесна мократа пътека
на очите ù с пламъка зелен.
Беше тук, а сега я няма!
Всичко свърши изведнъж,
както става с летен дъжд.
Или бе оптическа измама?
© Запрян Колев All rights reserved.
