Жената
Жената загуби ли своята усмивка
и веселият пламък в очите,
разбере ли, че не е онази щастливка,
понякога даже проклина си дните.
Сърцето женско от блага дума се топли,
от мил жест и поглед прощава,
тогава мъжа чува любовните вопли
и на него живота си тя посвещава.
Но когато жената усети безразличие,
вземат ли я за вещ или даденост,
тогава забравя дори благоприличие
и другаде търси мъжка признателност.
Жената е нежна, като цвете градинско,
при обич и грижи тя разцъфтява,
сърцето ѝ все си остава моминско
и винаги истински мъж заслужава.
© Мария Попова All rights reserved.
