ЖЕНАТА ОТ ВЕЧЕРНАТА МИ ПАМЕТ

... понякога се случва и това – забравям те за няколко минути,

зениците ти – лятна синева, косите ти – връз топлите ми скути,

мелтемът чорли моята брада – тъй чепка водораслите на кея,

въртя се ни жив, ни умрял в града и чудя се? – без тебе как живея,

как искам да те викна на обяд, да хапнем две-три рибени консерви,

дали не Бог във някой таен склад ми е стифирал куп железни нерви? –

нали пред Него кръстя се в зори, а той какво? – оказа се пинтия,

поне да имах скътани пари, че барем две-три бири с теб да пия!

На! – вчера в нашия супермаркет откраднах ти пакетче макарони,

ченгето си призна, че съм Поет! – и мигом се отказа да ме гони,

и в моята последна капка RAM те скриха нощите ми безприютни –

Жената, без която аз не знам дали изобщо ще осъмна – утре.

3 април 2024 г.

гр. София, 16, 45 ч.