Жената с пролетни очи
Душата си днес чувствам
като зелен пролетен дъх.
Лети към светли простори,
носена от свежия полъх.
Сърцето обича на воля
всеки миг, всеки твой жест.
Усещам те всяка минута,
любовта е житейски тест.
Мога ли с тебе да дишам,
да прегърна с плам небето,
да открия в очите ти рай,
да си посветя сърцето?
Мога ли за теб да живея,
да те галя като лек бриз,
да те направя щастлива
и да бъда твоят каприз?
Мога ли да паля луната,
когато е тъмна нощта,
да ти шепна думи на обич
и никога да не си сама?
Ако мога всичко това,
знам, че вечно моя ще си.
Ти, цвете на една съдба,
жената с пролетни очи.
© Васил Георгиев All rights reserved.
