Jun 15, 2007, 9:42 PM

женени

  Poetry
920 1 9
Искам да се върна. Позагубих се.
В коша за пране лежат мечтите ми.
Твоите очи със мойте любят се
само щом приспиме дъщерите си.
Вече се докосваме случайно -
помниш ли онази малка бемка?
Стихове не пишеш. Аз пък - тайно.
Земен си. А аз съм другоземка.
Няма ли бутон дистанционното
за рестарт на старите ни чувства?
Идол бях. А идолопоклонника
вече ме обича май по устав...
Стисва ме за гърлото пиявица -
мразя се за всичките си “може би”.
Страстите прибрани са под навеса.
Маските прилични пак са сложени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...