Jun 15, 2007, 9:42 PM

женени

  Poetry
919 1 9
Искам да се върна. Позагубих се.
В коша за пране лежат мечтите ми.
Твоите очи със мойте любят се
само щом приспиме дъщерите си.
Вече се докосваме случайно -
помниш ли онази малка бемка?
Стихове не пишеш. Аз пък - тайно.
Земен си. А аз съм другоземка.
Няма ли бутон дистанционното
за рестарт на старите ни чувства?
Идол бях. А идолопоклонника
вече ме обича май по устав...
Стисва ме за гърлото пиявица -
мразя се за всичките си “може би”.
Страстите прибрани са под навеса.
Маските прилични пак са сложени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...