15 июн. 2007 г., 21:42

женени

926 1 9
Искам да се върна. Позагубих се.
В коша за пране лежат мечтите ми.
Твоите очи със мойте любят се
само щом приспиме дъщерите си.
Вече се докосваме случайно -
помниш ли онази малка бемка?
Стихове не пишеш. Аз пък - тайно.
Земен си. А аз съм другоземка.
Няма ли бутон дистанционното
за рестарт на старите ни чувства?
Идол бях. А идолопоклонника
вече ме обича май по устав...
Стисва ме за гърлото пиявица -
мразя се за всичките си “може би”.
Страстите прибрани са под навеса.
Маските прилични пак са сложени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...