Mar 9, 2015, 4:29 PM

Жените на България

  Poetry » Love
709 0 7

Обичливи и нежни, дръзки и всеотдайни,
лекуваме и жарък огън, и снежни вихрушки,
владеем рая с женските си бели тайни,
лъчите на амур са бойните ни пушки.
Превземаме крепости без войни и куршуми,
раздаваме по женски възмездие и мир,
наказваме не с омраза, а с любовни думи,
сърцата мъжки крадем с еликсирен пир.
Наричате ни крехки слаби половинки,
но можем с желязна воля дом да съхраним,
и изневерите с поредните ви любимки
да отминем гордо и без злост да опростим.
На вас, "силните", сме стоманена опора,
от черното бяло правим и напред вървим,
вярваме, че няма край светлото в простора,
дори когато от мъжките ви рани кървим.
Затова на празника ни светъл и красив,
дарете ни с обич не в опаковка фалшива,
а искрена и бяла като ласкав цвят звънлива,
за да е безсмъртна женската ни сила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...