Чаках те години, тъй покорна,
а ти на кръста душата ми уби.
Нелепо вехнала съм в заблуда отровна.
Научих душата си в болка да мълчи.
Вината си откупих в мълчание.
Отпих от чашата на подлостта,
но не искай от мен в твоето разкаяние
да жертвам единственото - същността.
Светлината ти коварно ми открадна,
но научих се да живея в тъма.
И всичко аз ти дадох, но не и само
на олтара своята душа.
© Пепп All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
