Жестокост
ЖЕСТОКОСТ
Тази нощ не е моя, любими,
и столетия даже да минат,
ще възпяват с тъга херувимите
вашта сватба, стъкмена през зимата.
Ще се сринат отвсякъде свлачища,
ще се спука земята в просеки,
ще гърми и трещи и във калища
ще се свличат с тъга дъждовете.
Ще се свиват зеници в светкавици,
сетне мълнии страшни ще светят
от очите ми - страшни скривалища
на чудовища - зли проклети!
***
А на другия полюс ти кротко
ще допиваш шампанското бяло
и луната - тъй пълна и гладка
ще умива крака в огледалото.
Звездни капки ще пръскат вълните,
шум от празника пъстър и весел,
ще поемат тихо ехо скалите
шлагер някакъв, хубава песен...
Ще примигват звездите отгоре,
ще чертаят в морето свой пъзел,
ще утихва домът ви след хората,
звук последен от празника свършен.
Тя ще смъкне накрая воала си,
ще те чака да чуе: "Обичам те!"
Ще притвориш очи. И със цялото
си сърце ще усетиш как липсвам ти...
КРИ
© Красимира All rights reserved.
