Oct 1, 2013, 10:28 PM

Жестокост 

  Poetry » Love
581 0 3

ЖЕСТОКОСТ

 

Тази нощ не е моя, любими,

и столетия даже да минат,

ще възпяват с тъга херувимите

вашта сватба, стъкмена през зимата.

Ще се сринат отвсякъде свлачища,

ще се спука земята в просеки,

ще гърми и трещи и във калища

ще се свличат с тъга дъждовете.

Ще се свиват зеници в светкавици,

сетне мълнии страшни ще светят

от очите ми - страшни скривалища

на чудовища - зли  проклети!

***

А на другия полюс ти кротко

ще допиваш шампанското бяло

и луната - тъй пълна и гладка

ще умива крака в огледалото.

Звездни капки ще пръскат вълните,

шум от празника пъстър и весел,

ще поемат тихо ехо скалите

шлагер някакъв, хубава песен...

Ще примигват звездите отгоре,

ще чертаят в морето свой пъзел,

ще утихва домът ви след хората,

звук последен от празника свършен.

 

Тя ще смъкне накрая воала си,

ще те чака да чуе: "Обичам те!"

Ще притвориш очи. И със цялото

си сърце ще усетиш как липсвам ти...

 

КРИ

© Красимира All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??