Жигоса ме
Жигоса ми сърцето, щом те зърнах,
отвори рана в него толкова дълбока,
не мога да я излекувам и претръпнах
да те обичам, а ти да бъдеш тъй жестока.
Не мога да летя без теб и да се рея,
в живота няма място за самотник,
поне с надеждата за теб живея,
да те желая и да те копнея.
Жигоса ми живота със любов,
без тебе щях да бъда призрак,
накара ме да бъда тъй суров,
към другите жени съм тираничен и жесток.
Жигоса ми живота със наслада,
да те обичам и почувствам любовта,
въздигна ме и смаза ме с досада,
не съм достоен аз за теб сега.
Жигоса ми живота със омраза,
от искрена любов до пълно отвращение
ти беше всичко до момента в който смаза
детето в мен и те... намразих.
© Калоян Тодоров All rights reserved.
