Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали
от твоите целувки-белези.
Не се страхувам от мълчанието,
а от шумналите води на шумното безразличие.
Аз съм само мимолетница върху минираното поле
на чувствата ти.
Обичам те, макар и да не вярваш в любовта.
Няма лек за това. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up