Жив до смъртта си...
625
0
0
Гледам снимката стара,
виждам своите щастливи очи.
Врата със спомени зад мен се затваря,
защо ли сега животът горчи?
Защо във очите ми има само тъга?
Усмивката нежна защо е насила?
Сълзите ми черни са пепел, мъгла,
Съдбата жестока кога мен е ранила?
Къде са очите, пълни с надежда?
Къде е усмивката, породена от вяра?
Къде е момичето, което тъй щастливо изглежда,
къде е новата врата, която отварям?
Защо не познавам образа в проклетото огледало?
Защо да вярвам, че това съм аз...
Момиче, болка и злоба безумни събрало,
момиче, за което животът угаснал е фас.
Във мене е цялата гадост, помия.
Във мене горят най-тежките рани.
Помогни ми... Как болката днес да изтрия,
как да накарам сърцето си пак да се брани?
Къде съм? Коя съм? Защо?
Къде изчезна Слънцето прекрасно?
Падам и ставам, и пак... За какво,
когато душата ми с болка се срастна...
Дъждът по улиците тихо ръми.
Във мене нещо се скърши...
Детето в мен сега се изпари...
Прекрасното време днес свърши!
Чужда на себе си, изгубих се тук!
Попаднах във свят, тъй грозен и сив.
Но ще дишам, ще дишам просто напук,
защото е сигурно - никой не ще излезе оттук ЖИВ...
виждам своите щастливи очи.
Врата със спомени зад мен се затваря,
защо ли сега животът горчи?
Защо във очите ми има само тъга?
Усмивката нежна защо е насила?
Сълзите ми черни са пепел, мъгла,
Съдбата жестока кога мен е ранила?
Къде са очите, пълни с надежда?
Къде е усмивката, породена от вяра?
Къде е момичето, което тъй щастливо изглежда,
къде е новата врата, която отварям?
Защо не познавам образа в проклетото огледало?
Защо да вярвам, че това съм аз...
Момиче, болка и злоба безумни събрало,
момиче, за което животът угаснал е фас.
Във мене е цялата гадост, помия.
Във мене горят най-тежките рани.
Помогни ми... Как болката днес да изтрия,
как да накарам сърцето си пак да се брани?
Къде съм? Коя съм? Защо?
Къде изчезна Слънцето прекрасно?
Падам и ставам, и пак... За какво,
когато душата ми с болка се срастна...
Дъждът по улиците тихо ръми.
Във мене нещо се скърши...
Детето в мен сега се изпари...
Прекрасното време днес свърши!
Чужда на себе си, изгубих се тук!
Попаднах във свят, тъй грозен и сив.
Но ще дишам, ще дишам просто напук,
защото е сигурно - никой не ще излезе оттук ЖИВ...
© Петя Терзийска All rights reserved.
