В клетка съм, не мога да изляза
и никъде не виждам моя ключ.
Около мен лица изгряват и залязват;
дни, съдби.И всеки ми е чужд.
Всичко ми е празно, а далече
като мираж, чертан от жажда,
е спасението. Стигнал ли е някой вече?
Или стотици в клетки тъжно гледат го?
То сякаш въобще не съществува,
илюзия въздушна на затворници.
Струва ми се че сме най-свободни
когато сме затворени във гробници.
© Виктория Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
