Живей в сърцето ми
Бисерите на едно вдъхновение
за теб сега в нощите блестят.
Изпълнени с трепет и вълнение,
душите ни лирично си шептят.
Прегърни силно крилатия пегас,
Вселената с мен откривай в транс.
Любовта ще гори завинаги в нас,
дължим й с теб дълбок реверанс.
С косите ти слънцето играе,
заплита в тях живителни лъчи.
Усмивки топли по лицата вае,
покълна щастието в нашите очи.
Звезди-светулки греят пред теб,
това са небесните ти огърлици.
Върху ветровете се носим напред,
виждам луната в твоите зеници.
В света на чудесата те отвеждам.
Силно те обичам и сега го знай:
За обител сърцето си отреждам!
Живей в него, скъпа, до безкрай.
за теб сега в нощите блестят.
Изпълнени с трепет и вълнение,
душите ни лирично си шептят.
Прегърни силно крилатия пегас,
Вселената с мен откривай в транс.
Любовта ще гори завинаги в нас,
дължим й с теб дълбок реверанс.
С косите ти слънцето играе,
заплита в тях живителни лъчи.
Усмивки топли по лицата вае,
покълна щастието в нашите очи.
Звезди-светулки греят пред теб,
това са небесните ти огърлици.
Върху ветровете се носим напред,
виждам луната в твоите зеници.
В света на чудесата те отвеждам.
Силно те обичам и сега го знай:
За обител сърцето си отреждам!
Живей в него, скъпа, до безкрай.
© Васил Георгиев All rights reserved.
