M1234567891 (Миночка Митева)
434 13186
Feb 26, 2019, 11:18 PM

Живея, като за последно 

  Poetry
1228 4 12

Живея, като за последно,

за миналото затворих очи,

било е цветен сън, изчезна,

а бъдното, химера е, уви!

 

Сега съм в този  миг,усмислен,

от амвона тъжен на годините,

душата ми е цвят разлистен,

на всемира във градините.

 

Заситена със сладък елексир,

от плодът узрял на боговете,

с чаша вино, в среднощен пир,

късам ризите на греховете.

 

Пресичам изгреви и залези,

по траектория на твоят път,

чувствата в мен запазени,

в любовна орбита кръжат.

 

Живея за мига и зная,

битието ми изпрати знак,

в сълзи зората не сияе,

за миналото в този свят.

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??