Живея, като за последно
Живея, като за последно,
за миналото затворих очи,
било е цветен сън, изчезна,
а бъдното, химера е, уви!
Сега съм в този миг,усмислен,
от амвона тъжен на годините,
душата ми е цвят разлистен,
на всемира във градините.
Заситена със сладък елексир,
от плодът узрял на боговете,
с чаша вино, в среднощен пир,
късам ризите на греховете.
Пресичам изгреви и залези,
по траектория на твоят път,
чувствата в мен запазени,
в любовна орбита кръжат.
Живея за мига и зная,
битието ми изпрати знак,
в сълзи зората не сияе,
за миналото в този свят.
© Миночка Митева All rights reserved.
