Jul 26, 2023, 9:57 AM

Живея – ококорено дете 

  Poetry
242 2 4

ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ

 

... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,

или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,

дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,

с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор,

с арменците на Мавъра пропях, и минах между капките на Пришвин,

със Димчо дълго плаках и се смях във дворчето със белоцветни вишни,

с Джек Лондон трупах кюлчета злата в Юкон и в ледовете на Аляска,

 

"Война и мир" успях да прочета – и при това, прочетох я без каска! –

лихварката с Разколников убих, преписвах си в тефтера Херман Кестен,

и разцъфтях със Лилиев на стих! – във ужаса да пукна сам и девствен,

на Бай ти Ганя същи кръвен брат, не ме съдете, моля ви? – тъй строго,

до днес вървя през смахнатия свят, избарал се в шинелчето на Гогол,

и – уж, се приближавам към стоте, и все тъй – влюбен в летните авлиги,

живея – ококорено дете! – летящо през ята безсмъртни книги.

 

26 юлий 2019 г.

гр. Варна, 14, 15 ч.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като книгоман, това стихче много ми допадна 😊
    Поздравявам те.
  • Такава поезия се ражда, когато си потопен в магмата на душата си, която е вечна и безсмъртна и си докоснат от Бога да твориш
  • Нищо, ти си пиши, а ние ще четем и ще се учим .
  • живея – ококорено дете! – летящо през ята безсмъртни книги.

    Теб Бог трябва всеки ден да те слага в Избор на редактора.
    Но на земята богове няма
Random works
: ??:??