Живея – ококорено дете
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор,
с арменците на Мавъра пропях, и минах между капките на Пришвин,
със Димчо дълго плаках и се смях във дворчето със белоцветни вишни,
с Джек Лондон трупах кюлчета злата в Юкон и в ледовете на Аляска,
"Война и мир" успях да прочета – и при това, прочетох я без каска! –
лихварката с Разколников убих, преписвах си в тефтера Херман Кестен,
и разцъфтях със Лилиев на стих! – във ужаса да пукна сам и девствен,
на Бай ти Ганя същи кръвен брат, не ме съдете, моля ви? – тъй строго,
до днес вървя през смахнатия свят, избарал се в шинелчето на Гогол,
и – уж, се приближавам към стоте, и все тъй – влюбен в летните авлиги,
живея – ококорено дете! – летящо през ята безсмъртни книги.
26 юлий 2019 г.
гр. Варна, 14, 15 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
