Живея още
И младостта ми си отиде,
но аз все още не старея.
И уж смъртта към мене иде,
а аз все още си живея.
Познавам - тялото более,
но пък душата ми е млада.
И още жар във мене тлее,
в живота търся аз наслада.
Снагата иска ми почивка,
но аз това не позволявам.
Отбягвам всякаква разпивка
и все душата си калявам.
Което със ръце не мога,
със разума си го постигам.
Доволен съм до днес от Бога,
че още края не достигам.
Със стих във ямб или хорея,
във радост, скръб или във мъка,
от всичко дребно аз здравея...
Не чакам скорошна разлъка.
Живота радост още носи
във стара плът с душата млада.
Живея мъжки- на откоси,
пред идващата смъртна клада.
© Никола Апостолов All rights reserved.
