Живея в...
Живея на една улица стара,
с две къщи на нея.
Спя без постеля на пътя.
Живея в главата на скитника,
легнал под моста.
Загледан в небето,
което плаче за него.
Студено е!
Живея в стая на осми етаж,
в лудницата.
Живея в погледа на човека,
запомнил смъртта на жена си.
Запомнил цевта, дулото пушещо,
как го държи и как плаче
с ръце, потопени в кръвта ù.
Живея в самотния вълк,
който бяга от глутница хрътки
и ловци, жадни за кожи.
Живея в лицето на човека божи,
който докосва греха.
Живея в лудия смях на човека,
окачен на бесилка.
Имам хранилка за птици
в къщата на едно малко дете,
завило се през глава.
Прозорецът се тресе от вятъра,
аз съм маска от театъра,
подправка за живот.
Аз съм поданик на ужаса,
тайнствен шепот
от съседна, тъмна стая,
болест,
която те убива преди края.
"Мамо, може ли да изляза навън,
за да поиграя?"
Живея в майката,
с цигара в ръка, на балкона,
наблюдаваща малката си дъщеря.
"Ще се върне ли тя?!"
"Обичам я!"
"Ще се побъркам без нея!"
Абстинентен съм и копнея да се разкрия.
Аз съм Страхът.
© Нечарм All rights reserved.
Отдава ти се!!
