Живо огледало
Сякаш огледалото е живо,
/за всичко, смятам, е виновно То/.
Усмихвам ли се закачливо,
чаровно праща ми целувки сто.
Намръщена ли го поглеждам,
изгубила надеждата, гневлива,
следи ме скришом изпод вежди,
и с думи заядливи ми суфлира.
Със мен То плаче безутешно,
а после трие черните сълзи.
Проблясва и рисува цветно
в зениците, щом види там звезди.
Намигна ли... и То намига,
по детски дяволито се кривѝ.
Тъй сякаш, чувствата разбира.
Не трае. Хич не може да "мълчи".
Ах, мое живо огледало,
душата ако можеш покажи,
че искам да я моделирам,
познала се през твоите очи.
20.01.2018
© Таня Мезева All rights reserved.
