Живот ли бе да го опишеш…
И никога на теб не ти достига
от сто кладенци ти нося вода!
Менците ми набързо напиваш
и към извора на оная Белонога
ле ле, хукваш през глава…
Мара Пепеляшка ти притрябвала,
че може да стъкмя домашен уют
да търпи горката на твоята врява
и да забърква засукани манджи
ох, от нрава ти лют…
На плаж съм Малката Русалка
страстно извила кръшна снага
под люспеста опашка зажадняла,
а ти пак гледаш в чуждите крака
ах, ти ненаситна хала…
Елиза ли!? Край мен с копнежи
пърхаха безброй момци…
С кирливи чорапени кърпежи
по теб оплетох своите конци.
Ей! Издяваш се през иглени уши…
Не съм ти Спящата красавица,
младините с теб да си проспя!
През девет планини в десетата
Бягай! Търси Неродена мома!
Ха, да те видя сега…
А аз нахлузвам чепиците на Мук
резил пред комшии, на теб напук
кортолисвам себе си от тез беди!
Орфей ще диря с тяло снажно
та, песен в стих да ми реди!
„Е, те това е важно!” ;)))
© Адриана Зарева All rights reserved.

Радвам се, че ви усмихнах приятели!