Живот за двама
Понякога си мисля,
че годините пълзят
и си мисля - сто години съм със тебе.
Понякога пък
друго ми се вглежда -
че просто те летят, летят
и аз със тях във тебе се оглеждам...
И сякаш вчера ти ме спря
и сякаш вчера
Бог ни прати любовта
- не искам вече да живея в самота.
"Живот за двама" - напиши!"
Недей, недей дори да ми го казваш!
Защото всяка твоя мисъл претворих
и всякакво желание изпълних,
с любов напълних всеки стих
и всеки стих на тебе посветих,
и твоите молби прегърнах,
живота си към теб обърнах.
Ала "Живот за двама"?!
Не, няма никога да го напиша!
Любов за двама, мили, има.
Живот за двама ни - едва ли?
Живот за двама?
Живот за двама, обич моя, НЯМА!
© Роза Василева All rights reserved.
