Живота го отлагаме за утре
Отлагаме за утре нашия живот.
Тогава щастието наше,
няма начин, ще го бъде,
Тогава ще осъществим
мечтите от съня,
че птици сме и можем да летим!
Отлагаме за утре всеки миг,
очакващ крачка да направим,
да се решим и хванем с жест един,
пред нас очакващото щастие!
Отлагаме за утре, крачката една,
и само скланяме глава, в мъката,
че друг пред нас го взел е!
Отлагаме за утре тоз живот,
и чакаме да дойде слънце,
да вдигне влагата на таз роса,
която прави ни живота хлъзгав!
Отлагаме за утре тоз живот,
мечтаейки съня нататък да ни чака!
Отлагаме за утре нашата съдба,
стоим с ръце протегнати,
а той живота с щастието под ръка,
върви край нас и отминава,
усмихнат гледа колебаещата се душа
но връщане не и предлага!
Максим Велков
© Максим Велков All rights reserved.
