Nella_gold (Нели )
841 4525
Aug 25, 2010, 6:20 AM

...живота си така да заобичам 

  Poetry » Other
586 0 10

А казват, че досущ на теб съм заприличала -

походката..., и мислите, мечтите.

Нозете ми отдавна отмалели са,

но все от тебе учих се да тичам.

 

Дори когато вечер край прозореца присядам

и гледам все нагоре – към звездите...

Все твоят образ виждам само,

и жаден взорът ми остава –

 

живота си така да заобичам,

тъй както ти обичаше го, бабо...

Макар да мрънкаше по ориста си клета,

и тихо плачеше – дано я грабне чума!

 

Защото ли?!

 

И с опакото на ръкава си изтриваше очите,

а те – тъй бяха си пресъхнали от плакане,

по... орисията. А ти ги бършеше,

все по -нахъсено... Плачът ти се превръщаше

 

в едно наддумване, в едно говорене със себе си,

почти до... съмнало...

Когато изпровождаше луната,

и с нова сила слънцето усмихваше...

 

Какъв човек бе ти ?! Каква бе таз душа –

бездънна, упорита, и... голяма?! (Така отиде си...)

 

А всеки път, когато мен посрещаше,

когато най те е боляло,

усмихваше се, за да не усетя

онази болка от живота във гърдите ти,

 

и тежките ти спазми на сърцето.

Да ме прегърнеш с загрубелите си

длани, и да ме... нахраниш

със хляб и сол, от теб омесени...

 

Единствена като че аз разбрах –

ти не успя да зърнеш как плачеше небето

в онзи миг, когато си отиваше...

Порой небето ни навлече,

 

от факта, че завинаги ог нас си тръгваш...

Ех, трудно ми е в този миг,

но зная, че там високо нейде

от небето ти неотлъчно с мен си

 

и гледаш ме, очите си притворила -

една звезда сияйна и красива...

Усещам сякаш върху себе си

ръцете ти, и топлите ти думи, бабо...

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??