А казват, че досущ на теб съм заприличала -
походката..., и мислите, мечтите.
Нозете ми отдавна отмалели са,
но все от тебе учих се да тичам.
Дори когато вечер край прозореца присядам
и гледам все нагоре – към звездите...
Все твоят образ виждам само,
и жаден взорът ми остава –
живота си така да заобичам,
тъй както ти обичаше го, бабо...
Макар да мрънкаше по ориста си клета,
и тихо плачеше – дано я грабне чума! ...