Животът
Животът това е.... търкулната топка,
пресича пътеки, прескача дувари.
Превръща се често дори и във котка
със своите девет съдби незаспали.
В прозорците хорски будува с` звездите,
рисува нюанси от радост... до злоба,
изнервено диша, но после с мечтите
обгръща земята, загърбил тегоба.
Затова не плачи. Говори до премала
на вятъра, слънцето и на мъглата.
Потребен си още. Душата ти бяла
обетно дошла е... със рози засята.
Букети са думите твои уханни.
Не чакай да молим, ти просто пръсни ги.
Килим изтъчи от словата отбрани.
Изпей ги във песни на полски авлиги.
Тогава мисли за чертата последна.
Тогава похлопай небесните порти.
А Господ, на прага им тихо приседнал,
вратата зад себе си сам ще отвори.
© Таня Мезева All rights reserved.
