Жълта сграда
На ъгъла. До светофара. Намерихме
се с теб. Момичета от времето парадно,
сега – жени към петдесет и пет...
Намигаше червеното око сигнално,
почти да разгневи зелена бяс,
и драконът висеше не коварен,
а ние, двете, жълти от провали,
между колоните на вечността
се озовахме.
Ти – русото дете,
пързаляше света в лудешки танци ...