К’во повече мога да кажа?

Баща ми псуваше и пиеше, и майка ми биеше

без да осъзнаваше, че пример за (НЕ)подражание създаваше.

А срещу него майка ми ме настройваше и психиката ми се възползваше, 

за да си създава изкривявания и безброй негативни изживявания 

се струпваха ей така, с най-лека ръка без да има обяснение,

защото понеже съм бил син на родителите си

и прекалено малък, за да получа прозрение...

Но питам се сега какво правим, драги родители?

Главите си сами ще ги строшите ли?

Или една в друга трябва да бъдат блъскани,

заради неуредиците в най-важните моменти,

които ако не са били пропускани,

са били безвъзвратно опорочавани със скандали и неразбиране.

Затова за Вас и вашето влияние до тука  спираме...