Баща ми псуваше и пиеше, и майка ми биеше
без да осъзнаваше, че пример за (НЕ)подражание създаваше.
А срещу него майка ми ме настройваше и психиката ми се възползваше,
за да си създава изкривявания и безброй негативни изживявания
се струпваха ей така, с най-лека ръка без да има обяснение,
защото понеже съм бил син на родителите си
и прекалено малък, за да получа прозрение...
Но питам се сега какво правим, драги родители?
Главите си сами ще ги строшите ли?
Или една в друга трябва да бъдат блъскани,
заради неуредиците в най-важните моменти,
които ако не са били пропускани, ...