Крилата ми не стават за пера за писане

невидим се събудих

само за да Ни рисувам

ако дори едно перо

можело е да послужи

на Тебе бих го дал

на мен не ми е нужно

Аз пиша само с дъх

неопознат от друг

освен от Теб

погалил лъх

от твоята въздишка

която легнала е в плът

дето устните изписват

Не го виня

света, окови извалял

не я коря, земята

крехко спряла

за да венчае невъзможности

и ето във полята й тревожни

има цветове

които пожелаха се взаимно

изгряват и във зима

Защото няма в този свят сезон

да реже собствения клон

за някогашно цъфване

когато кацнал е небесен стон

върху новото възкръсване