Кажи ми
Кажи ми във коя земя след тебе да потъна
или в кое небе да възнеса морето си - жадуване?
Какво е всъщност истинско обичане,
ако не можеш в моето да полетиш с криле?
Тук ангелите също ронят сълзи... плачат.
Съшиват ми криле от мойте грехове,
които сторих или още не съм сторила,
защото теб обичах и обичам от сърце.
А всъщност истински с душата се обича.
Сърцето тленно е, след мене ще изгний,
ала душата ми ще те очаква някъде,
където във една вселена ще ни слей.
Кажи ми, във кое небе да те очаквам?
Щом всичките преминах с обичта по теб,
какво не сторих или какво да сторя още,
за да прелея твойта нощ във чуден ден...
Дамгоса ми полетата от лудо вричане,
че ще поникне моят зов във слънчоглед,
от изтока изгряваше преди събуждане,
за да останеш след съня ми кубче лед.
Кажи ми още, как след тебе да живея
с любов, която плаши те, като пожар?
Как истински ще мога пак да заживея,
когато в мене с бурите си ти вилнял...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
