Кажи ми
Мога да падна и да се моля!
Мога да крещя и да се боря!
Но не мога да се предам...
не когато виждам моя блян!!!
Невидима отстрани ще стоя.
Несломима без глас ще крещя.
Няма да те боли,
не ще мъча те,
дори и да умра!!!
Моят хероин си ти и не ще те спра.
Не ще се откажа от любовта си...
Бил си животът ù... а моят?
Има и други... да... но не са теб.
Те нямат твоите очи, които
изгарят ме бавно!
Не докосват като теб...
сладко... Не оставят белег
от ледена нежност.
Целувките им не смразяват мислите ми.
Не ме карат да потъвам в мечти.
Честно ли е, ми кажи, да те пусна?
Но ако това искаш, върви...
Редно ли е, ми кажи,
тя да те има, а аз да те жадувам?
Както никой никога досега!
Но ако само кажеш ми,
тихичко ще тръгна си!...
Кажи ми, любов моя...
тя ли не ме иска, или ти?
Обичаш я!... С разум ли?...
Сам ми каза: бори се!!!...
Ти под студената обвивка огън запали.
Ти остави белег, който да боли.
Ти ... ти даде ми това -
болка, любов, радост и тъга.
Не съм готова да те загубя...
Не и сега, когато си
навсякъде около мен.
Ти течеш във вените ми!
Как да оставя всичко така?!...
Остави ме тъжно да те гледам
как тръгваш си... без да имам
право да ти кажа остани.
Защото нередно било да обичаш,
когато има трети... А дали?
(посветено на А...)
© Апокалиптикс А All rights reserved.
