Кажи ми
Щастлив ли си без мен, кажи.
Дори малко ли от спомените не тежи?
Не запази ли поне парче от миналото време?
Остави ли вече друга мойто място да заеме?
Всяка дума, всеки жест, колко бързо ги забрави.
Защо ми взе тогава всичко, а болката ми я остави?
Защо при себе си не я прибра, да усетиш как изгаря?
Защо остави я при мен, с всяка следваща цигара да догаря?
Остави я при мен да ме довърши, да ме срине...
Вземи си я! Нека спре... Да си замине!
Отиди си си с нея, повече не се обръщай.
Дори да плача, дори да крещя, повече не ме прегръщай.
За последно ми позволи само, в очите твои да видя,
че за теб никога нищо не бях и ще си замина.
© Александра All rights reserved.
