Кажи ми, мамо
Кажи ми, мамо, аз като порасна
от татко и от тебе по-голям,
дали Луната още ще е там –
Вечерницата - все така прекрасна?
Че вчера вечер леличка ужасна,
пак каза вест. Дочух я и не знам,
защо се стреснах – ще остана сам,
за болестта говори полугласно.
Аз може да съм малък, но разбрах,
че нещо страшно има по света.
О, мамо! Колко много ме е страх!
Че сън ще е си мислех сутринта,
или ще го забравя. Не посмях,
да питам, мамо аз, за болестта
II
— Послушай, сине – майката редѝ
разумни думи и сина си гали –
да, близо болестта е, но едва ли,
на тебе малък мой ще навреди.
Луната ще е там, като преди
и всичките звездички – засияли.
А учени ваксина са създали,
ще имат край и болест и беди.
Пораснеш ли, ще правиш чудеса
и всичките звездички ще блестят,
за тебе, сине, мислите не са.
Очичките ти нека да заспят,
сега и Мечо ще ти донеса.
А утре ще е по-красив светът.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
